Профессиональные музыканты, в том числе джазовые музыканты, артисты различных жанров и направлений, профессионалы от Содружества московских музыкантов выступают на праздниках и банкетах.

На фуршетной части праздника актуальны классические музыканты, чаще всего приглашается струнный квартет - две скрипки, альт и виолончель.

На праздниках всегда актуален ведущий праздника. Если это мероприяти свадьба, банкет или день рождения, то ведущего можно назвать тамада, но это определение все меньше и меньше употребляется в среде профессионалов.

Если ваше праздничное мероприятие прходит на улице, то вам наверняка потребуется духовой оркестр. Если праздник имеет официальные атрибуты, то, конечно, это должен быть военный духовой оркестр.

Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 4078
Вход к цыганам!
Логин:
Пароль:
Поиск
Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
Главная » Статьи » Стихи и проза цыган.

Б. Житков. Ваш обезьянкаке
Б. Житков. Ваш обезьянкаке

пирилыджия А.Васильево

цк влксм

издательство пиро литература ваш чявенге

москва * 1936 * ленинград

Манге сыс деш те дуй берша, и ме сыклыём дре школа. Екхвар пре перемена подджяла ке ме миро камло Юхименко и ракирла;

-Камес, ме туке обезьянка дава?

Ме на попатяндыём, думинава: ёв манге адай же со нибудь керла, адяке, со ясва якхендыр джяна, и пхенела: оке адава исы «обезьянка». На адасаво ме.

-Шукар,- ракирава, - джинас.

-На, - ракирла, - пиро чячипен. Джиды обезьянка. Ёй лачинько. Ла Яшкаса кхарна. А о дад холясола.

-Пре конесте?

-Та пре аменде о Яшкаса. Укеде, ракирла, карик камес. Ме думинава, со ке ту федыр сарестыр.

Урокендыр гыям аме ке ёв. Ме са инке на патяндыём. Сыр ада, думинава, джиды обезьянка манде явела? И са пучьём, сави ёй. А Юхименко ракирла:

-Оке удыкхеса, нандырша, ёй тыкнинько.

Чячё, ёй сыс тыкнинько. Коли пре герорья тердёла, то на барыдыр полуаршыностыр. Муёро сморшшено, пхуранинько, а якхоре джиде, сыс ягорья. Бал пре лате рыжо, а герорья кале. Сыр са екх манушытка, васта дре кале ферлоти. Пре лате сыс уридо синя идица.

Юхименко задыя годла:

-Яшка, Яшка, яв, ме со дава туке!

И замекья васт дре кисык. Обезьянка задыя годла: «ай,ай». И ухтя Юхименкоске пре васт. Ёв екхатыр тходя ла дре шинель пало брек.

-Явен, - ракирла.

Ме пескире якхенге на патяндыём. Джяса пиро гаса, лыджяса адасаво чюдо, и ни кон на джинел, со аменде пало брек.

Камло Юхименго манге ракирдя, соса те чяравес:

-Саро хала, со только деса. Гудло камела. Сахари – бида! Докеделапе – то и дыкх со обхалапе. Драб пьела, не соб на сыс гудло. Ту лаке дре накладка. Дуй котера. Те дандерес на де. Сахари похала, а драб те пьел на лела.

Ме са шуньдём и думиндём: ме лаке и трин котера дава, - лачинько адасави, сыр игрушечно манушоро. Адай ме взрипирдём, со и пори лате нане.

-Ту, ракирава, - пори отчиндян лаке тэло само корнё?

-Ей макака, - ракирла Юхименко, ленде порья на барьёна.

Явьям аме ке аме кхере. Е дай и чяёрья беште сыс пало хабен. Аме е Юхименкоса вгыям прямес дре шынели.

Ме ракирава:

-А кон аменде сы...!

Саре обрисине. Юхименко роскердя шынель. Никон инке на полыя ничи, а Яшка сыр ухтела е Юхименкостыр даке пре шеро, дыяпе герорьенца и пре буфето. Сари причёска даке хаськирдя.

Саре задыне годла.

-Ой, кон, кон адава?

А Яшка бестя пре буфето и муеса тринскирла, данда сыкавела.

Юхименко дарандыя, со те кошен лес лена, и сыгыдыр дре удера. Пре лесте и на дыкхне, саре дыкхне пре обезьянкате. И екхатыр чяёрья дре екх глос залыджине:

-Сави лачинько.

А е дай са бала прикеделас.

Катыр адава?

Ме подыкхьём пале. Юхименкос уже на сыс. Акана ме ачьёмпе хуласа. И ме камьём те сыкавав, со джином, сыр обезьянкаса треби. Ме замекьём васт дре кисык и дыём годла, сыр нагара Юхименко.

-Яшка, Яшка! Яв, ме со туке дава!

Саре дужакирде. А о Яшка и на подыкхья, лыя те харувелпе кале герорьяса.

Ке само бельвель Яшка на змекьяпе теле, а ухтелас упре е буфетостыр пре удер э удеростыр пре шкафо, одотхыр пре бов.

Бельвеле дад пхендя:

-Нашты ла пре рат адяке те ачякирес, ёй кхер упре дноса пиричюрдела.

И лыём ме те ухтылав Яшкас. Ме ке буфето – ёв пре бов. Ме лес одотхыр каштеса – ёв пре марде ухтя. Змардя чясы и ёне тердыне. А о Яшка уже про занавесы убладяпе. Одотхыр пре патрин, патрин змардяпе – ме дарандыём, со Яшка чюрделапе пре лампа.

Адай ушундя дад, - не те ухтылел ла никон на можындя.

Не адай скедынепе саре и лыне те траденпе пало Яшкасте. Дре лесте чюрдынепе, со конеске дре васта попэрлапе, и затрадыне лес дро венгло.

Яшка притасадяпе ке ванта, замардя данденца – те трашавел лыя. Не лес учякирде дыкхлеса, закренцындле, запутындле.

Яшка дыя годла, мардяпе, не лес сыго закренцындле адяке, со ачьяпе дыкхно екх шеро. Ёв кренцындя шереса, мардя якхенца, и дыкхно сыс, со сыго заровела холятыр.

Не сож, на ласа же аме адяке кажно дывес те патькирас. Дад пхендя:

- Те припхандес. Пало идя и ке скаминдескири герой.

Ме яньдём шело и зоралес припхандём пало фелы пре Яшкаскиро думо. Жылето Яшкасте пре думо закердяпе пре трин пугавки. Акана ме подлыджиём Яшкас ко скаминд, припхандём шылеса пало герой и роскердём дыкхло.

Не, сыр лыя ёв те ухтел. Не кай леске те порискирел шело! Ёв задыя годла, холямес бестя ясвенца пре поло.

Ме дорестём буфетостыр сахари и дыём Яшкаске. Ёв ухтылдя кале герорьяса котер, затходя пало чямья. Адалестыр саро муёро лесте збандия.

Ме помангьём е Яшкасте герори. И ёв протырдыя манге пескиро васторо. Адай ме роздыкхьём, саве пре лесте лачинька калинька наёрья. Ме лыём те гладинав и думинава; са екх сыр чяворо. Похытадём леске васторо. А чяворо, сыр отрискирла васторо, да сыр мекела ман пиро чям. Ме и те обдыкхавпе на можиндём, сыр ёв ман бут моле чиндя и настя тело скаминд. Бестя и данда сыкавела. Оке и чяворо.

Не адай ман традыне те совес.

Ме камьём Яшкас те припхандав ке пескири пасибнори, не манге на дыне. Ме се пришундёмпе, со Яшка керла, и думиндём, со треби леске те керес пасибнори, соб ёв сутя, сыр мануша, и учякирдяпе одеялоса. Шеро бы чюдя пре шэрандуны. Думиндём, и засутём.

Злокоса устём, и сыгыдыр ке Яшка. Нане Яшкас пре шело. Шело адай, пре шыло жылето припхандло, а обезьянка нане. Дыкхава – саре трин пуговицы палал роскерде. Ада ёв счюрдыя жылето и ачядя лес пре шело, а кокоро настя.

Ме те родав пиро кхер. Марава нанге геренца, никай нане. Ме пиритрашандыём, - а не, сыр упрастандыя? Дывес на сыс манде – и оке туке. Ме пре шкафе дыкхьём, дре бов – никай нане. Галёв, упрастандыя пре гаса. А пре гаса мразо – замразола чёроро. И кокореске ачья шылало. Прастандыём те урьявпе. Дыкхава: дре мири пасибнори, со – та марлапе. Одеяло пригазделапе. Ме здарандыём. Оке ёв кай! Ада леске шылало про поло ачья, ёв упрастандыя – и ке ме пре пасибнори замардяпе тело одеяло. А ме сутём и на джиндём. Яшка соибнастыр на дарандыя, дыяпе манге дре васта, и ме уридём пре лесто жылето.

Коли бестям те пьяс драб, Яшка ухтя пре скаминд, обдыкхьяпе, латхья сахарница, замекья васт и ухтья пре порта. Ёв ухтья адяке локхес, сыр са екх урняндыя. Пре гера обезьяненде пальцы, сыр пре васта манушесте, и Яшка саро лела геренца. Ев адяке и кердя. Бешто, сыр чяворо, пре васта конесте – нибудь, васторе стховела, а кокоро гераса е скаминдестыр со нибудь тырдела. Стырдела чюри и примекелапе пиро кхер чюрьяса те ухтел. Ада соб лесте те отлен, а ёв лела те нашел.

Дыне Яшкаске драб дре стекло. Ёв облыя стекло, сыр вядро, и пия. Ме уже на жалиндём сахари.

Коли ме угыём дре школа, ме припхандём Яшкас ке порта.

Пре адава моло ме леске обпхандём саро трупо шылеса, собы на срискирдяпе. Коли ме явьём кхере, то откерде портатыр удыкхьём, соса Яшка залелапе. Ёв убладяпе пре порта сыр пре карусели. Отмарласпе е косякостыр и джяла ке ванта. Делапе герорьяса дре ванта и джяла пале.

Коли ме бестём пале уроке, ме тходём Яшкас пре скаминд. Леске древан камьяпе те татёл пашыл лампа. Ёв притаткирдяпе сыр пхуроро пре кхам, и дыкхья, сыр ме змекава пор дре чернила. Сыкляибнари аменде сыс древан холямо, и ме чистес чиндём страница. Те прошутькирав на камьём, соб те на замакхав. Ачядём те вышутёл. Явьём и дыкхава: бешто Яково пре тетрадь; адяке же тховела ангуштяса дре чернила и вылыджяла кале вавилоне пиро миро чиныбен. Ах ту бенг! Ме зрикирдёмпе, соб те на заровав. Чюрдыёмпе пре Яшкасте. Не карик! Ёв пре занавески – саре занавески черниленца обмакхья. Оке пирдал со Юхименкоскиро дад пре ленде е Яшкаса холясыя.

Не екхвар и миро дад росхолясыя пре Яшкасте. Яшка обрискирдя цвете, со тердене аменде пре фэнчтра. Зрискирла листо и дразнинела. О дад ухтылдя и помардя Яшкас. А тоды припхандя лэс пало адава пре лестница, со лыджия пре чердако. Тыкнинько лесенка, а бари гыя е кхерестыр теле. Оке дад джяла злокоса пре буты. Обшуладя пес, уридя шляпа, змекелапе пиро лестница.

Катыр на лыяпе штукатурка перла. Дад тердыя, злыя блата е стадятыр. Вздыкхья упре – никонес. Только гыя, - невес леске пре шеро котер блата. Со адасаво?

А манге пашварестыр сыс дыкхно, со кердя Яшка. Ёв пхагирдя е вантатыр извёстка, ростходя пиро ступеньки, а кокоро припасия упре. Только дад гыя, а Яшка тихес чиндя котер блата и прямес дадеске пре стады. Ада ёв леске отплескирлас пало одова, со дад лес мардя пре дывеса.

Не коли подгыя зима, зарундя балвал дре трубы, фенчтры замардя ивеса. Яшка адай змекья шеро. Ме лес са татькиравас, притасававас ке пе. Муёро о Яшкасте ачья печяльно, ёв ровелас и тасадяпе са ке ме.

Ме екхвар тходём лес пало брек тело пальто. Яшка екхатыр одой упасияпе: ёв ухтылдяпе саре штаре геренца пало гад и убладяпе сыр приклеиндяпе. Ёв адяке и сутя одой, на розмеки гера. Забистреса вавир моло, со туте джидо сы пашыл пер, и притасавесапе ке скаминд, адай Яшка екхатыр геророьяса похарувела ман пало пашваро: дела те джинел, со леске сы адава дукхано.

Оке екхвар дре свенко явне дре гости чяёрья. Беште те хан. Яшка тихес бестя манде пало брек, и лес на сыс дыкхно. Адай саренге роздыне гудле. Только ме лыём те роскерав бумажка, протырдыяпе мохнато герори мире брекатыр, ухтылдя гудлы и пале. Чяёрья задыне годла дарипнастыр. А адава сыс Яшка, ёв ушундя со гудле хана. Ме чяёрьенге и ракирава: «Ада манде трито васт, ме адале вастеса прямес дро ди хава гудле». Не адай саре галыне, со ада обезьянка и е курткатыр шундло сыс сыр ёв хая гудле: адава Яшко шундлес хая и чявкиндя хай, ме переса жуинава.

Яшка долго сыс холямо пре дадесте. Пирьячья те холясол Яшка пре мире дадесте пало гудле. Дад миро дре адава моло чюрдыя те тырдел, и дро портсигаро лесте сыс гудле. И кажно моло пало хабен дад откерлас портсигаро баре пальцоса, наёса, и дореселас гудле. Яшка екхатыр же бешела пре чянга и дужакирла. Оке екхвар дад и отдыя саро портсигаро Яшкаске. Яшка лыя лес дро васта, а вавре вастеса сыр дад камья те откерел, лесте ничи на выгыя.

Ёв зарундя холятыр. А гудле шундлес тринскирдепе. Тоды Яшка ухтылдя дадескиро васт и лыя лескиро наёса те отпхандел. Дад россандяпе. Ёв откердя портсигаро и подлыджия Яшкаске. Яшка екхатыр замекья саро васт дре портсигаро лыя пхердо васт, сыгыдыр дре муй, и сыгыдыр те нашел. Не нане кажно дывес адасави бахт.

Сыс аменде джиндло састыпнари. Мардя чибаса – бида. Древан же пало хабе. Саре уже чюрдыне, а лесте дре чяро саро кердяпе шылало, тоды ёв только чюрделапе, дуй моле лела дре муй и ухтылла.

-Наиста туменге, ме чяло.

Оке екхвар хала ёв аменде, лыя пре бусты пхувитка и розлыджяла вастенца – ракирла. Розгыяпе – на улеса. А Яшка, дыкхава, пиро бешыбнытко газделапе, и убестяпе састыпнариске пало псико. Састыпнари ракирла:

-И полена, дре адава моло... – и зарикирдя буст паше кан пре екх мента. Яшенька герорьяса тихес пало пхувитко мас и злыя лес бустятыр – нашундлес сыр чёр.

А састыпнари дурыдыр:

- И полен туме... и тык пустоне бустяса дре муй. Сладжяндыя: думиндя – счюрдыя крумпли, коли вастенца тринскирдя, обдыкхелапе. А Яшкас уже нане – бешто дро венгло, хала и жуинела – саро кирло замардя.

Састыпнари кокоро сандяпе, а са таки росхолясыя пре пре Яшкасте.

Яшкаске керде дре корзина пасибнори: е простыняса, одеялоса, е шерандуняса. Не Яшка на камья те совел сыр мануша. Саро встырдела пре песте и сари рат адяке бешто. Леске сыде индырачкица зелено и ёв зделас пре чяёрьяте е приютостыр.

Оке екхвар шунава ме марибен дре вавирто комната. Со адасаво? Прокедавапе тихес и дыкхава: тердо пре фенчтра Яшка дре адая зелено индырачкица, дре екх васт лесте лампово стекло, а дре вавир ёжыко, и ёв адале ёжыкоса холяса шулавела стёкло. Дре адасави холы загыя, со на шундя, сыр ме явьём. Ада ёв дыкхья, сыр стёклы шуладе, и лыяпе кокоро пало адава рендо.

А то ачявеса лес бельвеле е лампаса, ёв мекела яг дре саро пламё, лампа коптинела, сажа урняла пиро кхер, а ёв бешто дре венгло и холямес дыкхела пре яг. Бида ачья Яшкаса, на джином со те керав. Ме лес и костём и мардём. Не долгес на рикирдём пе лесте холы.

Коли Яшка камья, соб лес шарде, ёв тердёлас древан ласковонеса, закеделаспе пре псико и лелас дро шеро те родел. Ада сыкавела, со ёв тумен древан камел. Треби леске те вымангес со либо – сахари или пхабай, - екхатыр закеделапе про псико и лела герорьенца те пирикедел дре бала: родела и наёрьеса харувела. Ничи на латхела, а керла дыкхибен, со ухтылдя зверёс: выдандырла е ангуштендыр со-то.

Оке екхвар явья ке аме джиндлы джювлы. Ей гиндя пес древан гожонаса. Розуриды, сари дре пхар хачёла. Шеро на приганддло, а пхерды бешыбнытко е балендыр – бала ангрусторьенца. А пре мен, пре дленго шылоро гиндалыцо дре рупови оправа.

Яшка тихес подпрастандыя пиро поло ке ёй.

-Ах сави обезьянка лачинько! – ракирла раны. И лыя гиндалоса е Яшкаса те кхелел.

Яшка ухтылдя гиндалыцо, покренцындя - и ухтя пре чянга ке раны и лыя гиндалыцо пре данд.

Раны отлыя гиндалыцо и стасадя дре васт. А Яшкаске камелапе гиндалыцо те лел. Раны погладиндя Яшкас ферлотенца и тихес лыя те страдел лес чянгендыр. Оке Яшка и закамья те покамелпе раняке. Ухтя лаке пре псико зоралес ухтылдяпе пало индырака палатуне геренца и лыяпе пало бала. Роскренцындя саре заввитки и лыя те родел. Раны пололыя.

-Джя, джя! – ракирла.

Не на адай–то сыс – Яшка инке зоралыдыр залелапе: харувела наенца, дандоренца марла.

Раны адая кажно моло бешелас ангил гиндало, соб пре песте те подыкхес, и дыкхела дре гиндало, со розмардя саре бала лаке Яшка, - лате ясва сыкадыне ладжятыр. Ме гыём те оттрадав – карик одой!

Яшка ухтылдяпе со сыс зор дре бала, и пре манде холямес дыкхела. Раны рискирдя лес пало мен и инке зоралыдыр змардя лаке Яшка бала. Вздыкхья пре песте дре гиндало – бенг бенгеса. Ме страдыём Яшкас, а рыны амари лыяпе пало шеро и дре порта.

-Ада со адасаво, - ракирла, - ада со адасаво, - и никонеске ничи на пхендя, упрастандыя кхерестыр.

Не, думинава, порикирава ко татыпен и отдава конеске нибудь, коли Юхименко на лела. Уже адакицы менге поперлас пало адале обезьянкате.

И оке явья татыпен, Яшка отджидыя и инке зоралыдыр проказил. Древан леске камьяпе пре гаса. А кхер аменде сыс баро. Про кхер сыс стходо бергаса вангар, а пашыл складе е товароса. И е чёрендыр ракхибнарья рикирде пре кхер бут джюклен. Джюкела баре, холяме. А саре джюкленца командывал рыжо джюкел Каштано. Пре конесте Каштано забешела – пре одолесте саре джюкела чюрденапе. Конес Каштано промекела – и джюкела на чилавена. А на пескирес джюклес мардя Каштано колынеса. Мекела, герендыр змарла и тердо ангил лесте, башела, а одова и те уштел дарела.

Ме подыкхьём дре фенштра – дыкхава, нане джюкелен про кхер. Де, думинава, джява вылыджява Яшенькас те покхелел перво моло. Ме уридём пре лесте зелено индырачкица, соб ёв на замразыя, тходём Яшкас песке пре псико и гыём. Только ме порта роскердём – Яшка сухтя пре пхув и прастандыя пиро кхер. И екхатыр катыр на лынепе саре джюкела, и Каштано ангил, прямес пре Яшкасте. А ёв сыс зелено куколка, тердо, тыкнинько. Ме адяке и думиндём, со хасия Яшка – екхатыр розрискирна. Каштано дыяпе ке Яшка. Не Яшка пиририсия ке ёв, прибестя, вдыкхелапе. Каштано тердыя пре шаго е обезьянкатыр, роспарудя муй, не дарандыя те чюрделпе пре адасаво чюдо. Джюкела саре дужакирде, со Каштано лела те керел.

Ме камьём те оттрадав джюкелен. Не екхатыр Яшка ухтя и дре екх мента бестя Каштаноске пре мен. И адай бал котеренца урняндыя е Каштаностыр. Пиро муй и якха мардя Яшка адяке, со гера на сыс дыкхно. Взрундя Каштано адасаве глосяса, со саре джюкела рознашнепе, а Каштано, збандькирде шереса мекьяпе те прастал. А Яшка бешто, ухтылдяпе геренца дре бала, зоралес рикирлапе, а вастенца рискирла Каштанос пало кана, рискирла бал котеренца. Каштано сыр здылнандыя, прастала пашыл вангарытко берга диконе глосяса. Моле трин обпрастандыя Яшка уклисто пире греда и пре ходо счюрдыяпе пре вангар. Вскедыяпе упре. Одой сыс каштуно кхероро. Ёв вскедыяпе пре кхероро, убестяпе и лыя те харувел песке пашваро, сыр ни со на сыс.

Оке ме, манге нисо!

А Каштано – дре порта е трашане зверёстыр.

Одоле времёстыр ме на дарандыём те вымекав Яшкас пре кхер: только Яшка е крыльцостыр, саре джюкела дре порта. Яшка никонес на дарандыя. Притрадена пре кхер пре гренде урдененца, саро кхер замарна. Те проджяс нане кай. А Яшка о урденестыр пре урден урняла. Ухтела греске пре думо, грай тринскирлапе, - кома издрала, а Яшка пре вавир ухтела. Мануша только санапе.

-Дыкх саво бенг ухтела. Ах ту! У-ух!

А Яшка – про гоне. Родела, кай прорискирдо. Промекела васторо и шшюпинела, со одой. Латхела, кай самбури, бешто и адай же пре урдо хала. А вавир моло и пегенда латхела. Закедела пало чямья и дре саре штар васта камел те закедел.

Не оке латхьяпе о Яковосте враго. Де саво! Дре кхер сыс мыца. Никонескииро. Ёв джиндя дре контора, и саре лес чяраде обьедкенца. Ёв ростхулыя, ачья баро, сыр джюкел. Холямо сыс и царапучё.

И оке екхвар тело бельвель псирдя Яшка пиро кхер. Ме лес ни сыр те докхаравпе на можындём кхере. Дыкхава: выгыя пре кхер мыца и ухтя пре бешыбнытко, со сыс тердо тело древо. Яшка, сыр удыкхья мыца, да ке ёв. Прибестя и джяла пре штар герорья. Прямес ке бешыбнытко и якха мыцатыр на змекела. Мыца подкедыя гера, думо збанкирдя, и дужакирла. А Яшка сы пашылыдыр джяла. Мыца якха выпурадя, а кокоро пале. Яшка пре башыбнытко. Мыца са пале, пре вавир концо, ке древо. Манде ило замыя. А Яково пиро бешыбнытко джяла ке мыца. Мыца сари дро комбо збандкирдяпе. И екхатыр ухтя – не на пре Яшкасте, а пре древо. Ухтылдяпе пало стволо и дыкхела упрестыр пре обезьянкате. А Яшка со одоле псирибнаса ке древо. Мыца гыя упредыр. Присыклыя пре древы те гарадёлпе. А Яшка пре древо и са дыкхела пре мыцате кале якхенца. Мыца упредыр, упредыр, загыя пре ветка и бестя е самоне краёстыр. Дыкхела, со Яшка лела те керел. А Яково пиро одоя же ветка гыя и адяке, сыр са екх ёв бияныпнастыр ничи вавир на кердя, а только мыцен ухтыллас. Мыца уже пре саны веточка еле рикирлапе, катынелапе. А Яково джяла и джяла, зоралес пирикедела пескире штаре герорьенца. Екхатыр мыца сухтя е упрестыр пре мостово, встринскирдяпе и дре сари зор прастандыя кхере. А Яшка е древостыр пал лесте: «Йау, йау» - савеса – то трашане глосяса. Ме лесте николи адасави глос на шундём.

Акакана уже Яково ачья хуласа дре кхер. Кхере ёв уже те хал ничи на камья, только пия драб е сахариса. И екхвар адяке пре греда изюмо обхаяпе, со думиндям джидо на явела. Яшка рундя, пре якха ясва и пре саренде холямес дыкхья. Саренге сыс ангил танго Яшкас, не коли ёв удыкхья, со лес жалинена, лыя те пхагирелпе и те росчюрдел васта, те зачюрдел шеро и те ровел пре разна глося.

Лыне лес те патькирен и те ден касторка. Мек джинел.

Касторка леске адяке покамьяпе, со ёв лыя те дел годла, собвы леске инке дыне. Лес запатькирде и трин дывеса на мекна пре греда.

Яшка сыго вызорьякирдяпе и лыя те рискирелпе пре греда.

Ме пал лесте на дарандыём: те ухтылел лес никон на можындя, и Яшка пхерде дывесенца ухтя пиро кхер. Кхере ачья штылыдыр, и ман тыкнедыр лыне те кошен пало Яшкасте.

А сыр явья осень – саре дре кхер дре екх глос:

-Карик камес укеде пескире обезьянка, камес тхов дре клетка. А соб пиро сари штуба, адава бенг на прастандыя!

То ракирде: сави лачинько, а акана думинава бенг ачья. И сыр только гыя сыкляибен, ме лыём те родав дре класо, конеске бы те отдав Яшкас.

Сатаки латхьём камлес, откхардём лес дре строна и пхендём:

-Камес, ме туке обезьянка дава? Джиды.

 
На джином уж, конеске ёв тоды Яшкас отдыя. Не перво моло, сыр на сыс Яшкас дре кхер, ме дыкхьём, со саренге сыс лес танго, хотя те пригалёнпе на камне.
 
 
 


Источник: http://москва * 1936 *
Категория: Стихи и проза цыган. | Добавил: Lautari (07.10.2009) E
Просмотров: 3275 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]